Едва ли има българин, които да не знае фолклорния митичен образ за Баба Марта. В приказките името й е свързано с месец Март. Баба Марта е представена като сестра на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари).
Тя или е усмихната и добра, или много люта. Затова и времето през месеца е променливо. Когато Баба Марта е ядосана времето е студено, а когато се смее – топло.
В България пристигането на Баба Марта е символ на пролетта. Обичая е връзването на мартеници за здраве и плодородието в природата. Завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки е многовековна традиция, която е била присъща за тракийски и елински обичаи. Мартеницата е позната не само в България, среща се в някои от областите на Молдова, Румъния, Сърбия, Гърция, Македония и Албания.
Традицията е на първия ден от Март месец, най-старата жена в семейството да изчисти къщата и да върже на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве. В различните региони на нашата родина конците са само червени и бели или многоцветни с червено. Според народното поверие червеният цвят има силата на слънцето и дава живот на всяко същество, носи здраве и любов. Белият на своя страна символизира красотата, чистотата, невинността и радостта.
Според легендите първата мартеница е направена от жената на хан Аспарух, през втората половина на VII век, когато той преминал река Дунав и открил за българите земите около Балкана.
На 1ви Март имен ден имат Марта, Мартин и Мартина. Тогава всички ние закичваме мартеници за здраве. Когато пък видим щъркел или цъфнало дърво – мартеницата се маха и се връзва на него, за да му донесе голяма плодовитост.
Мартениците са най-разнообразни – гривни, гердани, такива които за закачат. Последното десетилетие разнообразието стана голямо. Най-разпространени обаче остават образите на Пижо и Пенда.
Както вече научихте мартеницата е символ на настъпващата пролет, на зараждащия се живот, а там където има живот, има и любов. Според фолклорна легенда Пижо и Пенда били двама влюбени – най-милите, обичани, драги и скъпи мома и момък на селото. Пижо бил напет левент с червени бузи, скромен, научен на труд и винаги готов да помогне на някого. Пенда пък била най-хубавата невеста с кожа бяла като мляко и коси, черни като катран. Пижо се влюбил от пръв поглед в нея, а тя отвърнала на чувствата му. Двамата вдигнали сватба за чудо и приказ. От тогава хората ги увековечили във фигурите, който символизират любовта. За това на някои сватби може да видите закичени бели и червени конци.
Нека се закичим с мартенички, нека здравето и любовта са с нас през годината. Весели празници!!!
